Доброто момиче
Загърната в дим, наблюдавам на бара
преструвките, фалша, порочната страст.
Догаря в ръката поредна цигара,
а някъде в мрака догарям и аз.
До мен Самотата със алени устни
последната глътка живот пресуши.
Държи ми ръката, не ще да я пусне!
А барът е пълен със толкоз души...
Познавам ловците, личат отдалече -
бездушна усмивка и силен парфюм.
А мнимите жертви в поредната вечер
са вече пияни и голи наум...
Та кой ли се връзва на този театър?
Нима е случайност, че пуша сама?!
Добрите момчета отдавна са вятър,
добрите момичета спят у дома.
И само цигарата сякаш не лъже -
гори и изчезва във пушек и прах.
А ти рецитираш как сам си. И тъжен.
Мъже като тебе отдавна ги спрях...
Загърната в дим, си отивам от бара.
Доброто момиче във мене заспа...
И само дъхът на димяща цигара
доказва, че някога там съм била.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
