Разгонената вълчица
Разгонената вълчица
Съдбата е загадъчна жена...
Капризничи, когато я ухажват!
Уверена за своята цена,
съгласна е за нея да наддават...
Надсмива се на нашите мечти...
Съдбата е разгонена вълчица!
С хиени няма да се унижи,
напразно лъвове по нея тичат...
С нашийник няма да я задържиш,
не можеш да я храниш от чиния!...
Дори веднъж със нея да преспиш,
недей очаква после милостиня!
Съдбата превъзбужда се от кръв
и ноктите до смърт са безпощадни!
В капана си заложен като стръв...
Защото червеите винаги са гладни!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
