Разгонената вълчица

Поезия » Философска

3.3K 0 68

Разгонената вълчица

Съдбата е загадъчна жена...

Капризничи, когато я ухажват!

Уверена за своята цена,

съгласна е за нея да наддават...

Надсмива се на нашите мечти...

Съдбата е разгонена вълчица!

С хиени няма да се унижи,

напразно лъвове по нея тичат...

С нашийник няма да я задържиш,

не можеш да я храниш от чиния!...

Дори веднъж със нея да преспиш,

недей очаква после милостиня!

Съдбата превъзбужда се от кръв

и ноктите до смърт са безпощадни!

В капана си заложен като стръв...

Защото червеите винаги са гладни!!!

Коментари

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

Харесах
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Нещо, което заслужава да бъде прочетено и препрочетено. Аплодисменти!!!
maiaan (Мая Ангелова)

Много ми хареса!
Вълчица

Не доближавайте до мен
аз просто пазя своите малки
когато хищник падне в плен
в жестоките капани, жалки
пробужда други сетива
с унесен поглед, ярост дива
и търси огнена луна
да слее воя си…все още жива
превръщайки я във мираж
на сенките пробили светлината.
От сънищата ви излизам аз
кошмарна и настръхнала от бяс...
ananel (Нелиса)

Браво!
Niq-nikol (Ния Никол)

от половин час се чудя какво да напиша,просто останах без думи