ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
13.11.2011 г., 13:44

Разгонената вълчица

  Поезия » Философска
3.5K 0 68

 

       Разгонената вълчица

 

 

 

Съдбата е загадъчна жена...

Капризничи, когато я ухажват!

Уверена за своята цена,

съгласна е за нея да наддават...

 

Надсмива се на нашите мечти...

Съдбата е разгонена вълчица!

С хиени няма да се унижи,

напразно лъвове по нея тичат...

 

С нашийник няма да я задържиш,

не можеш да я храниш от чиния!...

Дори веднъж със нея да преспиш,

недей очаква после милостиня!

 

Съдбата превъзбужда се от кръв

и ноктите до смърт са безпощадни!

В капана си заложен като стръв...

Защото червеите винаги са гладни!!!

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Какво остава след нас последен ден за участие! + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

  • arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    Харесах
  • aleksandra79 (Анелия Александрова)
    aleksandra79 (Анелия Александрова)
    Нещо, което заслужава да бъде прочетено и препрочетено. Аплодисменти!!!
  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Много ми хареса!
    Вълчица

    Не доближавайте до мен
    аз просто пазя своите малки
    когато хищник падне в плен
    в жестоките капани, жалки
    пробужда други сетива
    с унесен поглед, ярост дива
    и търси огнена луна
    да слее воя си…все още жива
    превръщайки я във мираж
    на сенките пробили светлината.
    От сънищата ви излизам аз
    кошмарна и настръхнала от бяс...
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Браво!
  • Niq-nikol (Ния Никол)
    Niq-nikol (Ния Никол)
    от половин час се чудя какво да напиша,просто останах без думи

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.1K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 7.9K 4.9

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Поезия 10.1K 5.0