С времето ми дотежава повече.
И всеки ден по-дълго моля се.
Три пъти по-малко се усмихвам.
Най-лошо е, че взех да свиквам.
Направих всичко да го преживея.
Опитвах в тишината да се смея.
Танцувах, за да го забравя.
Но на всичко стигнах края.
Омръзна ми да бъда от ония,
които сълзите и чувствата си крият.
Захвърлям гордост, обещания и его -
щастлива бях единствено със него!
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
