С времето ми дотежава повече.
И всеки ден по-дълго моля се.
Три пъти по-малко се усмихвам.
Най-лошо е, че взех да свиквам.
Направих всичко да го преживея.
Опитвах в тишината да се смея.
Танцувах, за да го забравя.
Но на всичко стигнах края.
Омръзна ми да бъда от ония,
които сълзите и чувствата си крият.
Захвърлям гордост, обещания и его -
щастлива бях единствено със него!
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
