С времето ми дотежава повече.
И всеки ден по-дълго моля се.
Три пъти по-малко се усмихвам.
Най-лошо е, че взех да свиквам.
Направих всичко да го преживея.
Опитвах в тишината да се смея.
Танцувах, за да го забравя.
Но на всичко стигнах края.
Омръзна ми да бъда от ония,
които сълзите и чувствата си крият.
Захвърлям гордост, обещания и его -
щастлива бях единствено със него!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
