19.12.2011 г., 11:35

Заключението

1.4K 0 7

С времето ми дотежава повече.
И всеки ден по-дълго моля се.
Три пъти по-малко се усмихвам.
Най-лошо е, че взех да свиквам.
Направих всичко да го преживея.
Опитвах в тишината да се смея.
Танцувах, за да го забравя.
Но на всичко стигнах края.
Омръзна ми да бъда от ония,
които сълзите и чувствата си крият.
Захвърлям гордост, обещания и его -
щастлива бях единствено със него!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...