Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 855
18 641
388 626
2 113 935
Предизвикателства
| Времепространство | Поезия | 14 |
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 7 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 5 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Хляб (Хлябът - сила за живот) | Проза | 8 |
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
Предложения
Sal din hug og lat den ri og renna
Med blinde augo vil du vegen finna
Djupt du dreg anden inn – let tankar svinna
Langsamt slepp anden fri – i vinden rida ...
Започвам една поредица от споделяния на последния ми проект, който се състои от 19 композиции и представлява една завършена приказка от различни емоции, чувства и преживявания. Все още се колебая дали изобщо да ...
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.
Прокобата на времето го дави.
И без приятели се чувства най-добре. - ...
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над ...
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга, ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
