Въжето от бесилото на Левски
Въжето от бесилото на Левски
„Нали за нас душата го болеше.
Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”
Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан,
а примката – око,
като в гротеска
броеше стръвно
сетните му стъпки.
И... аз го взех. Откраднах го.
Признавам.
Наместо пояс го навих на кръста.
От тоя ден упорно, непрестанно
конците нищя
с разранени пръсти.
Живот разплитам. Снован, та нечетен.
Стремглаво бърз.
Болезнен като рана.
Там, в нишките на времето, бе вплетен
заветът му
за свобода мечтана...
Разправят и до днес,
че който носи
частица от въжето на обесен,
ще притежава дарба на магьосник
и ще живее дълго,
като в песен.
Ще има ли за всички от конопа,
това не знам,
но тайно се надявам.
И в еретичен потрес за Европа,
по нишка вяра
всекиму ще давам.
Пазете я, за Бога! Тя ни свързва.
Не стадният
инстинкт да оцелеем.
За свободата данъкът е кървав –
животи губим,
да спечелим нея.
Това с генома трябва да го помним,
а не с възпоменателни монети.
И нека идват
времена преломни.
Във всеки има нишка от въжето.
© Александър Калчев Всички права запазени
