2.03.2012 г., 21:16

Кокиче за героите на Шипка

5.7K 0 11

Те нямаха букети на гробовете,

венци от скъпи траурни цветя.

Тържествени хвалебствени слова

не чете никой в памет на героите.

 

Закичени с медали от куршуми,

отпили смърт във глътка свобода;

повярвали на мърдростта на лудите,

се биха не за власт, а за честта.

 

Достойни ли сме днес за паметта им?

От спомена за тях дали горчи?

Курбан си дадоха живота за България

героите - ала къде сме ний?

 

Излишно е във църква да се молите,

за тях да палите свещú и кандила.

Кокиче откъснете за героите,

разказвайки за техните дела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита национална награда, Или. Харесва ми да съм сред първите, сподели радостта от отличието ти, от стиховете ти...
  • Това стихче,колкото пъти кликна да видя дали нямаш нещо ново ,го чета и сърцето ми зачестява ритъма.ПЛАЧА.ТЪЖНО МИ Е.Силно е.Поздрав и чакам да обновил.
  • "...Кокиче откъснете за героите,
    разказвайки за техните дела!" - Май само това вече правим...
    Поклон пред паметта на героите! Честит Празник, Илияна! Прекрасно написано! Развълнува ме много! Поздравления!
  • Поздрави, Ина!
    Честит Празник!
    Б.
  • Поклон пред героите, Илияна!!!
    Много силно!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...