Така е бяло...
Провокирано...
Така е бяло вече в дните ми.
От бяло тишината онемя.
Небето ми
се скри,
отиде си...
И птиците отлитнаха
наникъде
cлед моята изгубена дъга.
Земята в клоните се свря.
И няма корени...
Гнездата се посяха в дири
от смачкани черупки и пера...
И ще поникне ли надеждата, не зная...
И не разбрах кога, къде, кои
със бяло светлината ослепиха...
И вече бели ириси са дните ми -
зеници празни с нищо и с мълчание...
И аз не зная вече смисъла...
Така е бяло,
бяло,
бяло,
бяло...
Така е плътно с бяло бездихание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени