9.03.2012 г., 15:29

Така е бяло...

1.2K 0 25

 

 

                                Провокирано...

 

 

 

 

Така е бяло вече в дните ми.
От бяло тишината онемя.
Небето ми
се скри,

отиде си...
И птиците отлитнаха
наникъде
cлед моята изгубена дъга.
Земята в клоните се свря.
И няма корени...

Гнездата се посяха в дири
от смачкани черупки и пера...
И ще поникне ли надеждата, не зная...
И не разбрах кога, къде, кои
със бяло светлината ослепиха...
И вече бели ириси са дните ми -
зеници празни с нищо и с мълчание...

И аз не зная вече смисъла...


 


Така е бяло, 
                      бяло,
                                 бяло,
                                           бяло...


Така е плътно с бяло бездихание...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Душата ми плаче за сняг
    за чисто, за бяло душата ми плаче...."
    Спомних си го, защото много го харесвам , а ти с твоето "бяло" го догонваш успешно!
  • Душата ти е чиста, свежа, бяла! Поезията, която ражда тя, е вълшебна! Поздравявам те!
  • Ще поникне върху поетичната ти бяла душа! Много е хубаво!
  • Браво Елена,за мен белотата е светлина ичистота на мисълта.
  • Благoдаря ви!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...