Сън
967
0
0
Ще те сънувам ли отново, море,
лъчи в косите ми преплело,
и аз със игрива радост на дете
да галя вълните твои смело?
Ще те сънувам ли – тихо, красиво,
с ухание на нежност и блясък.
А не бурно, ветровито, тъй сиво,
рушащо брегове с гръмовен трясък.
Поспри и върни се пак при мен, море,
тъкано с цветове от дъгата,
със лъчи огрей ти синьото небе,
с твойта нежност целуни тъгата.
Ела със прилива сребристо-лунен,
с музика преливай в тишината.
Живот дарявай със вълшебства чуден
и събуди ме от самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Хо Всички права запазени
