Сън

Ще те сънувам ли отново, море,
лъчи в косите ми преплело,
и аз със игрива радост на дете
да галя вълните твои смело?

Ще те сънувам ли – тихо, красиво,
с ухание на нежност и блясък.
А не бурно, ветровито, тъй сиво,
рушащо брегове с гръмовен трясък.

Поспри и  върни се пак при мен, море,
тъкано с цветове от дъгата,
със лъчи огрей ти синьото небе,
 с твойта нежност целуни тъгата.

Ела със прилива сребристо-лунен,
с музика преливай в тишината.
Живот дарявай със вълшебства чуден
и събуди ме от самотата.