23.05.2012 г., 12:52

Творчески напън

1.9K 0 20

Творчески напън


Путпрял съм с лакти кухата глава,
ут молива пол'вината изгризах.
Пък къту гледъм -
празен си й листа,
кату с "Perwoll"
испрана
бяла
риза.
Усещъм, съм съ стегнъл кът кирпич,
иди ми ф зимята да съ скрия.
Хуреи,
ямбуви -
нe идат хич.
Пиша,
пиша
а после сичку трия.
Ей тъй твуря - ду късну през нуща.
Тормозя се главата си за лудо,
дукът си легна
и а-ха да заспя,
рима иди,
слит нея друга -
чудо!
Си казвам, ши ги помня ду зарана,
и ф сън отпускам творческа глава.
Ма пак е празна, 
сутрин кату стана,
наново почвам:
молива,
листа!!!
За тая нощ ш'са стегна по-утрану,
дет вика Оня, с грешки ши са уча.
Със листите леглото ши й постлану,
и молиф
над ухоту ши забуча!!!

Сичку ши запиша!

Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...