Когато от любов ми се мълчи
Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен,
дори невидимото за окото,
а вятърът, родил рефрен,
запява тихичко в сърцето.
Тогава слушам прежадняла,
а в гърлото ми стих клокочи.
Аз никак даже не съм онемяла,
но просто от любов ми се мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
