Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен,
дори невидимото за окото,
а вятърът, родил рефрен,
запява тихичко в сърцето.
Тогава слушам прежадняла,
а в гърлото ми стих клокочи.
Аз никак даже не съм онемяла,
но просто от любов ми се мълчи.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
