Пристанах на Вятъра

Поезия » Любовна

786 1 5

На разсъмване пристанах на Вятъра.

Точно днес сутринта.

Закачливо разроши косата ми

и ми шептеше едва.

Трепетно, пеперудено,

тяло с целувки покри.

Погледна - лилаво и влюбено

и росата от мене изпи...

Галеше нежно лицето ми...

Понесе ме на ръце.

С ласки докосна сърцето ми.

Ах, този Вятър... откъде ли се взе?

После остави ме любена на земята сама.

Аз се огледах и знаеш ли !?

Слънцето бавно над хоризонта изгря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

iren5 (Ирен)

Всеки със своите слабости.

2024-02-10T07:18:35+02:00
iren5 (Ирен)

Благодаря - Светла, Ласка!
Дани....

Така си е! С късмет съм си родена!
( или пък силно съм го пожелала...)
Да съм обичана и да обичам съм благословенна...
За коета на Съдбата си благодаря!
Гледам да не заничам в чужда чинийка.
(И все пакна ористниците какво желая, честичко шептя...)

2013-10-25T15:20:55+03:00
suleimo (Дани Сулакова)

Късметлийка

2013-10-24T23:41:23+03:00
Laska (Ласка Александрова)

вятър-закачко
много хубаво!

2012-06-15T11:28:47+03:00
contessa (Светла Асенова)

Много е хубаво!
Поздрави!

2012-06-14T02:09:46+03:00