На разсъмване пристанах на Вятъра.
Точно днес сутринта.
Закачливо разроши косата ми
и ми шептеше едва.
Трепетно, пеперудено,
тяло с целувки покри.
Погледна - лилаво и влюбено
и росата от мене изпи...
Галеше нежно лицето ми...
Понесе ме на ръце.
С ласки докосна сърцето ми.
Ах, този Вятър... откъде ли се взе?
После остави ме любена на земята сама.
Аз се огледах и знаеш ли !?
Слънцето бавно над хоризонта изгря...
© Ирен Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Всеки със своите слабости.