14.06.2012 г., 0:29  

Пристанах на Вятъра

820 1 5

На разсъмване пристанах на Вятъра.

 Точно днес сутринта.

Закачливо разроши косата ми

и ми шептеше едва.

 

Трепетно, пеперудено,

тяло с целувки покри.

Погледна - лилаво и влюбено

 и росата от мене изпи...

 

Галеше нежно лицето ми...

Понесе ме на ръце.

С ласки докосна сърцето ми.

Ах, този Вятър... откъде ли се взе?

 

После остави ме любена на земята сама.

Аз се огледах и знаеш ли !?

Слънцето бавно над хоризонта изгря...

 

 

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки със своите слабости.
  • Благодаря - Светла, Ласка!
    Дани....

    Така си е! С късмет съм си родена!
    ( или пък силно съм го пожелала...)
    Да съм обичана и да обичам съм благословенна...
    За коета на Съдбата си благодаря!
    Гледам да не заничам в чужда чинийка.
    (И все пакна ористниците какво желая, честичко шептя...)
  • Късметлийка
  • вятър-закачко
    много хубаво!
  • Много е хубаво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...