Празно село
Празно село
«Тегло, запустенье! Дълбока неволя...»
Ив. Вазов «Елате ни вижте!»
Селски път. В калта блещукат
от каручка две следи.
Като тлееща светулка
селото в тъма мъжди…
На площада бавно-бавно
крачи хърбаво магаре,
надживяло своя старец,
изоглàвено отдавна.
Две-три къщи светят още.
Лампи улични горят.
В светли струи къпят нощем
стар, предизборен плакат.
Свири с флейта люта хала...
Разпилява хладен вятър
некролози по земята...
Куче вие на умряло...
Колко сгради са безлюдни!
И комините – без дим.
С Марко живите без трудност
по дима ще преброим.
Плачат порти разкривени...
От прозорците безкрили
сякаш погледи са впили
призраци на хора в мене.
Няма поща, ни аптека...
Тишина и пустота...
Към града полека-лека
се изниза младежта.
Хем е тъжно, хем е смешно:
в армия от некролози
генерал е сякаш този
стар плакат на бивш наместник.
© Красимир Тенев Всички права запазени
