Когато тpевата бе мократа стъпка на Бог

Поезия

2K 0 31

Когато

тревата бе мократа стъпка на Бог,

чух -

по къща на паяк слиза луда роса...

Тогава -

разбрах, че земята е боса...

а на очите ми -

летните косове...

Когато

всички макове станаха синьо стъкло,

чух -

вечерта иззад скалите как пропълзява...

Тогава -

тръгнах към теб и нищо не носех...

но на очите ми -

летните косове...

Когато

прегърна ме тъмното, а аз цялата светех,

чух -

шум от крилата ти, а долу на косача откоса...

Разбрах -

нямам очи...

но прогледнаха слепите косове...

посветено

Коментари

miasoul (Миа Сердарева)

Цялата светиш!
iliavalchev (Илия Вълчев)

...и аз я чух как пропълзява..Поздравления!!
Индиана (Криси)

Мисля, че усетих душата ти, когато си го писала...
Bezzhichen (Безжичен)

Доста странно писане - явно асоциативно, но и философско (т.е. отнасящо се за повечето човеци) - има ли нещо, което прави нещата нестандартни, значи има много мисли, и повеи на съзнанието, и трепкащи мигове, които не могат да се задържат... Мисля си, че е много добре да виждаме различното, новото, хубавото и да ни хубаво общо, заедно, без да знаем точно какво е мислил авторът, но да чувстваме неговото чувство.
purko59 (Ангел Веселинов)

Честито Рождество!
Здраве и щстие!