Пустее дворът.
И паяжина вие
на спомена душата във чемшира.
Стоя на прага.
И няма хора.
Сърцето ми без ритъм, сякаш спира.
Дуварът пъшка
понесъл дните
на слънце, дъжд, мъгли, забрава…
Под навес, сам,
котелът пръска
от огън и вода останал помен…
Тъга пълзи,
стените вае,
пропукани, негалени с години…
Прозорец ням,
със стъклен поглед,
помахва ми с надежда пак да мина…
© Криси Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
