Пустее дворът.
И паяжина вие
на спомена душата във чемшира.
Стоя на прага.
И няма хора.
Сърцето ми без ритъм, сякаш спира.
Дуварът пъшка
понесъл дните
на слънце, дъжд, мъгли, забрава…
Под навес, сам,
котелът пръска
от огън и вода останал помен…
Тъга пълзи,
стените вае,
пропукани, негалени с години…
Прозорец ням,
със стъклен поглед,
помахва ми с надежда пак да мина…
© Криси Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
