Потребители (95316) Поезия (163807) Проза (22627) Есета (6751) Публицистика (1176) Картини (12084) Фотографии (26421) Колажи (4023) Музика/Аудио (2379) Преводи (11102) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N285274
Автор gornovski (Радослав Горновски) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеКак да не бъдем ограбени
Категорияесе
ПодкатегорииФилософски, на Български език
Дата на публикуване07-08-2012г. 17:38 от nikikomedvenska
Посещения447
Оценка 6,00 от 1 гласа
Коментари 6

шрифт
| + | - |

Как да не бъдем ограбени

 

Как смятате - дали животът ни ограбва, или ни дарява? Въпросът е дали ние даряваме на себе си, или продаваме това, което имаме, за да спечелим уважението на другите. Звучи изтъркано, нали? Звучи изтъркано до момента, в който не прозрем истината. Едно време са връзвали магарета или волове, като пред тях са слагали малко сено. Те искат да достигнат сеното и така въртят механизма и вършеят или вадят вода. Не ви ли напомня за някого? Има хора, които нищо не правят, и други, които само тичат. Едните стоят жадни и обвиняват за това живота, другите вярват, че ако се затичат към сеното, ще намерят това, което им липсва. И така още една крачка, още едно усилие, още един метър. После се обръщаме и с изумление разбираме колко много вода сме извадили за другите, а пак сме жадни. Моралните норми в света са страшни, хомотът е здрав, пътят е утъпкан, хиляди копита са минали по него преди нас. Това ни дава увереността, че сме на прав път и продължаваме, докато имаме сили. Докато не паднем от изтощение и жажда, докато не се разярим така, че да намушкаме този, който наистина ни храни. Каква е тази глупост? Какъв е този живот, в който така сме се вкопчили и от който толкова искаме да избягаме? Това е въпросът на хилядолетията. Това е въпросът, на който ако намерим отговора, ще имаме живот вечен. Но тук отговорът не e просто дума или понятие, а жива сила, ножицата, която прерязва поводите, и храната и водата, която поглъщаме. Това е истината, която ни освобождава. Това е родината, в която се завръщаме. Завърнем ли се, намираме нашия Баща и нашата Майка, намираме любовта и щастието. Това, разбира се, е символично, но и вярно. Лъжата е в чужбина, в страстта, в припряността, в страха. Истината е целта на живота, родината, вдъхновението, безстрашието. Целият свят и цялото сътворение служат на тази цел - да открием себе си и чрез себе си онзи, който ни е създал, от който сме плът и кръв. Момент на дълбока интимност. Покъртителна драма - блудният син, който се завръща. Разтърсваща истина за този, който разбира, че самия той е главният герой. И безразличие за онези, които са тръгнали да намерят щастието си. Те не знаят защо блудният син се завръща с наведена глава. Те не знаят, че щастието не се търси, а се открива. По пътя към щастието ние градим своите кули. Бог, разбира се, не за първи път руши тези Вавилонски кули на хората. Ние недоумяваме защо е толкова жесток, а отговорът е: защото той е единственото същество, което знае действително от какво имаме нужда и което ни дарява, а не ни ограбва. И това, което ни е дал, никой не може да ни отнеме, защото е част от нас. Помислете - нима, ако градим в света, не стигаме до гордостта, а ако градим в себе си, не стигаме до силата. В първия случай даваме от силата си, а във втория я придобиваме. Но и от тези понятия трябва да сме свободни, ако не сме ги разбрали. Да живеем смело, както повелява душата ни, като винаги търсим истината и свободата. Свободата да бъдем себе си.

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
missyemi (Екатерина Ботева): 9-08-2012г. 14:03
Темата е интересна и безбрежна.Да, често искаме, често тичаме напред и следваме Мечтата.Преследваме я,предизвикваме я, вярваме в нея и когато я достигнем, виждаме иронично сгърченото лице на Химера. И започваме отново, напред и напред, или .... изоставаме лениво и си казваме:"Има ли защо?" Истина е, че не трябма да тичаме след сенцено, а да вървим с Вярата, Надеждата и Любовта напред.Да не искаме, а да приемаме даровете на живота с благодарност, а уроците - с разбране. Така няма да се чувстваме ограбени (защото Бог не ни ограбва),а просветени и по-близо до Истината.
Много хубаво есе,което ме подтикна към размисъл.Благодаря.
kampanula (Татяна ): 8-08-2012г. 15:07
Интересна тема, но не е развита задълбочено. Нахвърлeни тези. Приличат ми на пъзели, на отделни парчета, които не са си намерили точното място. Звучи ми клиширано. Само приятелски съвет, Радослав.
До скоро.
Otklonenia (Мъдър Гуру): 8-08-2012г. 14:24
Струвате ми се объркан. Въобще не смятате, че хората знаят какво искат и от какво имат нужда. Приписвате това познание на някакъв външен източник (БОГ). С което го правите проводник на чужда идея. И излиза, че обвинявате Бог в грабителство, същевременно твърдейки и че ни дарява.
Може би източните религиозно-философски учения биха Ви били от помощ. С повече внимание към философската им част и пренебрежение към религиозните канони и догми ("клетки").
Но ето Ви и православен отговор - Павел, "Коринтяни", 2:11: "Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него?" Не казах ли по-рано същото... (Всеки съответен човек си знае най-добре от какво има нужда.)

Извинявам се, ако съм прекрачил някои граници на интимния Ви свят или съм Ви смутил по някакъв неприятен начин.

ПП: Представите за добро и зло са относителни (зависят от обстоятелствата) и единствено човешки (във вселената протичат просто закономерни процеси, лишени от емоционалност). Ако съм строшил брутално нечии крака, това зло ли е, или добро? А ако съм го направил, за да не може този някой да осъществи изразеното си намерение да се покачи върху висока сграда, за да скочи от нея? (Всъщност не питам, само се опитвам да подтикна към размисъл.)
ekstasis (Михаил Цветански): 8-08-2012г. 12:38
Сериозни философски идеи се прокрадват тук. Тук-там хаотични, но и доста провокиращи...Човек винаги се стреми към свобода, към равновесно положение, като махалото. И в този път яко се заробва с идеи, мисли и стремежи...Духовният път, чрез Бог, е също път към свободата, но чрез отказване от жаждите и копнежите за преуспяване и следване на волята Му...В този смисъл аз разбрах:"Ние недоумяваме защо е толкова жесток, а отговорът е: защото той е единственото същество, което знае действително от какво имаме нужда и което ни дарява, а не ни ограбва. И това, което ни е дал, никой не може да ни отнеме, защото е част от нас. Помислете - нима, ако градим в света, не стигаме до гордостта, а ако градим в себе си, не стигаме до силата. "
Тук има много истина, наистина когато градим в себе си стигаме до силата, защото тя е в слабостта, в смирението, макар че то е най-трудното нещо за духа...Сложно е за проумяване, но е така, според мен...
Поздравления за творбата!!!
gornovski (Радослав Горновски): 8-08-2012г. 12:08
Идеята е че биваме ограбени, когато не намираме себе си и своя път, когато позволим чужда идея да ни завладее. А Провидението или Бог отнема това което не е за нас и ние страдаме. Мисля че сме като децата. Искаме, но не знаем добре ли е за нас това което искаме или не! Важно е да знаеш какво да искаш. Иначе като децата ще обявим Бог за лош защото не получаваме толкова бонбонки колкото искаме. Мога да го кажа и така: Когато се стремим към нещо чуждо, плащаме с нещо родно, след което не знаем защо страдаме. Изобщо не смятам че човек знае кое е добро за него. Всяко зло за добро - нали така беше поговорката, но докато е зло не знаем
Otklonenia (Мъдър Гуру): 8-08-2012г. 11:50
Не открих отговор на въпросителното заглавие в текста. Финалните изречения сякаш оформят предполагаем такъв, но лично аз не мога да го приема без резерви. "Да живеем смело, както повелява душата ни, като винаги търсим истината и свободата. Свободата да бъдем себе си." - това по-скоро отговаря на някакъв друг, непостулиран в текста въпрос. Смятам, че по-правдив и по-общоважащ би бил следният отговор - просто като даваме доброволно и безрезервно.
"Ние недоумяваме защо (БОГ) е толкова жесток, а отговорът е: защото той е единственото същество, което знае действително от какво имаме нужда и което ни дарява, а не ни ограбва." - с това умозаключение пък категорично не съм съгласен. Смятам, че в същността си то представлява една невидима клетка за ума, породена от т.нар. "тунелно мислене". Всеки съответен човек си знае най-добре от какво има нужда. Разбира се, свободният достъп до това знание обаче е с различен интензитет за всеки и зависи основно от степента на лична осъзнатост, интуитивност и т.н.
Приятен ден!

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 70