Побъркан дъжд
„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие.
Дъждът – хлапак безотговорен -
с уста подсвирква водни ноти
и през прозорците отворени
се втурва с весело кикотене.
Възторжен, мъничко себичен -
ту неочакван и стихиен,
ту кротък, тих и мелодичен –
лицето си свенливо крие....
Внезапно тръгва си, когато
е най-желан. И дълго чакан.
Разплаква влюбеното лято.
И тъжно се прощава в мрака
с мечти, илюзии, копнежи.
И бавно мрежите си свива.
С предизвестена неизбежност
като любов дъждът отива си.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
