28.12.2004 г., 11:43

Душевен ремонт

1.9K 0 4
Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.

Рекох си, баста, адио, не ставаш,
щом ми даваш дефекти отново.
Трийсет сребърника в дюшека оставих,
ще ми стигнат навярно за нова.

Размислих обаче и угризения
бодливички пак ме налегнаха,
че кръст с нея носим от толкова време,
и дадох шанс, рекох- последен е..

Речено сторено, четох обяви,
затърсих душевед дипломиран
(тези пък дефицит се оказаха),
хеле, намерих накрая един..

Майсторе, здрасти, лошава работа,
дамата е закъсала много
и фИра взе нещо често да дава,
просто плаче за основен ремонт.

Ала внимавай - малко особена
тя е, чешитка нещо си пада,
мечти си отглежда, търси любови
и по чужди трагедии страда.

Хайде, наслука и работа лека,
а аз, докато ти ремонтираш,
със валидол ще почерпя сърцето,
а пък тебе със шшшуменска бира.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания последен ден за участие! + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...