Не стихва вятърът, мъгла се спуска.
Отронва се със стон изсъхнал лист.
Земята за почивка се отпуска,
а въздухът е хладен, свеж и чист.
Клоните, безмълвно мълчаливи,
немеят в свойта самота.
А птиците, доскоро тъй игриви,
потъват в посивяла красота.
Килим изпъстрен се разстила по земята,
събрал във себе си и радост, и тъга.
Тъгата ще я скрием под листата,
а радостта очакваме сега.
© Цветелина Вълкова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
mspasov29
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
