4.09.2012 г., 19:16

Есен

1.2K 0 4

Не стихва вятърът, мъгла се спуска.

Отронва се със стон изсъхнал лист.

Земята за почивка се отпуска,

а въздухът е хладен, свеж и чист.

 

Клоните, безмълвно мълчаливи,

немеят в свойта самота.

А птиците, доскоро тъй игриви,

потъват в посивяла красота.

 

Килим изпъстрен се разстила по земята,

събрал във себе си и радост, и тъга.

Тъгата ще я скрием под листата,

а радостта очакваме сега.

© Цветелина Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...