4.09.2012 г., 19:16

Есен

1.1K 0 4

Не стихва вятърът, мъгла се спуска.

Отронва се със стон изсъхнал лист.

Земята за почивка се отпуска,

а въздухът е хладен, свеж и чист.

 

Клоните, безмълвно мълчаливи,

немеят в свойта самота.

А птиците, доскоро тъй игриви,

потъват в посивяла красота.

 

Килим изпъстрен се разстила по земята,

събрал във себе си и радост, и тъга.

Тъгата ще я скрием под листата,

а радостта очакваме сега.

© Цветелина Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...