Не стихва вятърът, мъгла се спуска.
Отронва се със стон изсъхнал лист.
Земята за почивка се отпуска,
а въздухът е хладен, свеж и чист.
Клоните, безмълвно мълчаливи,
немеят в свойта самота.
А птиците, доскоро тъй игриви,
потъват в посивяла красота.
Килим изпъстрен се разстила по земята,
събрал във себе си и радост, и тъга.
Тъгата ще я скрием под листата,
а радостта очакваме сега.
© Цветелина Вълкова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
