4.09.2012 г., 19:16

Есен

1.1K 0 4

Не стихва вятърът, мъгла се спуска.

Отронва се със стон изсъхнал лист.

Земята за почивка се отпуска,

а въздухът е хладен, свеж и чист.

 

Клоните, безмълвно мълчаливи,

немеят в свойта самота.

А птиците, доскоро тъй игриви,

потъват в посивяла красота.

 

Килим изпъстрен се разстила по земята,

събрал във себе си и радост, и тъга.

Тъгата ще я скрием под листата,

а радостта очакваме сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...