Довиждане, слънчево лято,
от утре есента долита,
щом готово е птичето ято,
там далече на юг да отлита.
Няма да ги има слънчевите дни
и летните нощи горещи,
ще бъде студено и дъжд ще вали,
не ще има време за срещи.
Но аз не ще тъгувам, лято,
догодина ще се върнеш ти,
защото частица от тебе нося
и с нея сърцето ми живо тупти.
© Илия Левков Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
!!!