10.09.2012 г., 11:54

Сбогом, лято

927 0 0

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя.

Със листа земята е постлана.

 

Клоните оголени сивеят,

птиците не пеят веч - от мъка.

Само вятърът неспирно вее,

вее, за да не умре от скука.

 

Аз обичам лятото красиво.

С птиците да пея аз обичам.

Със вълните по брега да тичам вечно.

Да съм млада и щастлива безконечно.

 

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя,

а земята сменя своята премяна.

© Цветелина Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...