Сбогом, лято
859
0
0
Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя.
Със листа земята е постлана.
Клоните оголени сивеят,
птиците не пеят веч - от мъка.
Само вятърът неспирно вее,
вее, за да не умре от скука.
Аз обичам лятото красиво.
С птиците да пея аз обичам.
Със вълните по брега да тичам вечно.
Да съм млада и щастлива безконечно.
Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя,
а земята сменя своята премяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Вълкова Всички права запазени
