10.09.2012 г., 11:54

Сбогом, лято

857 0 0

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя.

Със листа земята е постлана.

 

Клоните оголени сивеят,

птиците не пеят веч - от мъка.

Само вятърът неспирно вее,

вее, за да не умре от скука.

 

Аз обичам лятото красиво.

С птиците да пея аз обичам.

Със вълните по брега да тичам вечно.

Да съм млада и щастлива безконечно.

 

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя,

а земята сменя своята премяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...