Сбогом, лято

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя.

Със листа земята е постлана.

Клоните оголени сивеят,

птиците не пеят веч - от мъка.

Само вятърът неспирно вее,

вее, за да не умре от скука.

Аз обичам лятото красиво.

С птиците да пея аз обичам.

Със вълните по брега да тичам вечно.

Да съм млада и щастлива безконечно.

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя,

а земята сменя своята премяна.