22.10.2006 г., 19:56

дишай, човече!

2.6K 0 21

Дишай, човече! Само това ти остана.

Животът те смаза, направи те роб.

С фалш и омраза те затвори в капана,

даже откупва ти място за гроб.


Дишай, човече! Животът е гнусен,

случките в него – помия и кал.

Уж беше сладък, сега е безвкусен,

кой го измисли – пълен провал!


Дишай, човече! Свръхсложна мозайка

е нашият скапан живот.

От  чуден коктейл – противна утайка,

човекът превърнал е в скот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живей,за да оставиш спомен и светла диря в паметта...
  • Образно!
    Въздействащо!!
    Невероятно!!!
    Поздрави и поклон!!!
  • ааа Е тва е!!! Толкова точно казано може само от точен човек! Показах го на няколко души вече, кво да ти кажа - цепи! Просто няма 7 :D
  • Браво!! Изказва това, което много от нас не смеят да изкажат, за съжаление твърде реално, твърде болезнено, истниско.. Умееш да пишеш... Но ти желая от тук на сетне.. само бодри и свежи идеии
  • Дълбоко е, и ми харесва. И не винаги "коктейла е какъвто го забъркаш" някой път ти е подготвен предварително и наистина не ти остава друго освен да продължиш напред след като го изпиеш

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...