Дишай, човече! Само това ти остана.
Животът те смаза, направи те роб.
С фалш и омраза те затвори в капана,
даже откупва ти място за гроб.
Дишай, човече! Животът е гнусен,
случките в него – помия и кал.
Уж беше сладък, сега е безвкусен,
кой го измисли – пълен провал!
Дишай, човече! Свръхсложна мозайка
е нашият скапан живот.
От чуден коктейл – противна утайка,
човекът превърнал е в скот.
© Биляна Всички права запазени
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
