16.09.2012 г., 20:17

Есенни безсъници

1.2K 0 6

Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.

Кадифето на топлата вечер
ме завива с парче тишина,
русокосият есенен вятър
шумоли и развява листа.

Есента ме целува по устните
с аромати на плод и лозя.
И сред тази магическа приказка,
ха, кажете ми как да заспя?!

© Джейд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...