Есенни безсъници

Поезия » Пейзажна

1.2K 0 6

Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.

Кадифето на топлата вечер
ме завива с парче тишина,
русокосият есенен вятър
шумоли и развява листа.

Есента ме целува по устните
с аромати на плод и лозя.
И сред тази магическа приказка,
ха, кажете ми как да заспя?!

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 20 дни за участие

Участвай

Коментари

Adri (Йордан)

Браво за стиха!!
Laska (Ласка Александрова)

никак

много хубаво!
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

Прекрасно!
contessa (Светла Асенова)

Не се спи.
Kalinski (Калински)

Във всеки сезон има нещо красиво,особено в ранната есен!Хубаво стихотворение,което ще ни помогне по-лесно да преодолеем мисълта за заминаващото си лято!