Спящата красавица
Спящата красавица
Не спах години сто, а две по десет.
(Бе сън-кошмар, но то е друга тема.)
Днес будна съм, но Господи, къде съм?
Кажи ми път, по който да поема!
Да, мойто царство е. Поне по име.
Предишно нищо друго в него няма.
Това, което зидахме - руини.
Това, в което вярвахме - измами.
В учебник днес по моята(?) история
синджири с роби никъде не срещам.
Разбойниците стари са герои.
В пет реда (цели!) е обесен Левски.
И Дядо Иван на Вазов е изчезнал...
Идеите са нови. До основи!
Къде си ти, Отечество любезно?
Къде си, вярна ти любов народна?
Държава пак римуваме със слава ,
а българска душа многострадална
тринайсет века скача по жарава
и от един на друг (по-вещ!) продажник.
Но млъквам вече (нищо, че съм будна),
че току виж накрая се окаже,
че не принцеса съм била, а луда!
Или, че никога не съм се раждала...
© Петя Божилова Всички права запазени
!
