Трима приятели
Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.
Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.
Моят втори приятел позлати свойта кожа –
с богоравните днес хапва бобец със джоджен.
А пък третият тихо в една светла есен
в оня свят се възнесе – този стана му тесен.
С нюйоркчанина трудно общуваме вече –
тук будилник звъни, а при него е вечер.
Големецът със ролекс брои часовете,
няма време за приказки с разни поети.
И единствено с мъртвия, този, който е горе,
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден си говорим.
© Владимир Виденов Всички права запазени
