... ДО МАМА
“- Да не забравя нещо” – последно каза ти.
Забравих аз - да знаеш, майко, колко ме боли.
Обичам те безумно – нека Господ ми прости.
Мигове несбъднати превърнаха се в най-горчивите сълзи.
© Бояна Костова Всички права запазени
24.10.2006 г., 18:15
Коментари
Коментари
-
Леле коло е вярно това. Силно е казано , тежи с истината ..... И се просълзих като резултат.
-
-
-
-
Избор на редактора
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Любовта си отива в неделя. По здрач.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Жените на България
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
