Да бъда искам
Водата твоя аз да бъда искам -
на глътки жадно денем да ме пиеш,
а вечер, щом се върнеш вкъщи,
умората си с мене да отмиеш.
И хляба ти насъщен да съм искам -
глада си просто с мен да утоляваш
и в дни на недоимък и безверие
с трохите ми дори да оцеляваш.
Да бъда твоята любима песен,
на ум да ме повтаряш, да не спираш,
и късно вечер в меката постеля
под звуците ми тихо да заспиваш.
Да бъда твойто синьо утро искам,
по клепките роса да нарисувам
и щом очи отвориш, още сънен,
със слънчеви лъчи да те целувам.
Във вените кръвта ти да съм искам -
във всяка твоя клетка да пулсирам,
и топла, и живителна в сърцето
аз всичката ти обич да побирам!
В дробовете ти въздуха да бъда,
секунда да не можеш ти без мене -
да те изпълвам със живот безкрайно дълго
до сетен дъх, до сетното трептене!
Аз искам да съм всяка твоя мисъл -
като пожар стихиен в тебе да вилнея,
като мощен водопад да те обгръщам,
та цялата със тебе да се слея!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
