Да бъда искам
Водата твоя аз да бъда искам -
на глътки жадно денем да ме пиеш,
а вечер, щом се върнеш вкъщи,
умората си с мене да отмиеш.
И хляба ти насъщен да съм искам -
глада си просто с мен да утоляваш
и в дни на недоимък и безверие
с трохите ми дори да оцеляваш.
Да бъда твоята любима песен,
на ум да ме повтаряш, да не спираш,
и късно вечер в меката постеля
под звуците ми тихо да заспиваш.
Да бъда твойто синьо утро искам,
по клепките роса да нарисувам
и щом очи отвориш, още сънен,
със слънчеви лъчи да те целувам.
Във вените кръвта ти да съм искам -
във всяка твоя клетка да пулсирам,
и топла, и живителна в сърцето
аз всичката ти обич да побирам!
В дробовете ти въздуха да бъда,
секунда да не можеш ти без мене -
да те изпълвам със живот безкрайно дълго
до сетен дъх, до сетното трептене!
Аз искам да съм всяка твоя мисъл -
като пожар стихиен в тебе да вилнея,
като мощен водопад да те обгръщам,
та цялата със тебе да се слея!!
© Светла Илиева Всички права запазени
