30.10.2006 г., 12:07

Ледена Принцеса / Морска Нимфа

1.9K 0 0
Ледена Принцеса / Морска Нимфа

Когато ти цъфтиш, и щом решиш
Да се превърнеш в есента,
Зимата те благослява с най-красивите листа.
Усмивката и е невинна,
Тя носи радостта.
Когато е студено, сякаш ти излъчваш топлина.
Някои хора, без умора,
Те обричат на тъга,
Но само тя е моята причина
Още да вярвам в любовта.

Да, ти лекуваш с устни нежни.
През зимата си моя храм.
О, принцесо белоснежна,
Моля те, не ме оставяй сам.

Тя е ледена принцеса, но не е от сняг.
Погледът и вледенява бързо,
Но не ми омръзва 
Да я гледам пак.
Тя е ледена принцеса, но не чувства студ.
Само мислите и са студени,
Сякаш няма време
Да остане тук.

През лятото тя грее ясно,
Дори свети през нощта.
Нейните очи рефлектират най-красивите неща.
Морския бриз я очертава,
Това носи радостта.
Когато е горещо, тя се превръща във вода.
Някои хора, ще оспорят
Нейните блага,
Но само тя е моята причина
Още да вярвам в любовта.

Да, ти лекуваш с устни нежни.
През лятото си ми море.
Ти си морските вълни безбрежни.
Аз сякаш съм твоето дете.

Тя е морска нимфа, но не е мираж.
Тя носи попътен вятър,
Символът на всяко лято,
Надеждата на всеки екипаж.
Тя е морска нимфа, но не е жена.
Тя е от морска пяна
И цялата е обляна
В най-чудна красота.

Никой не допуска до себе си нежно съзнание,
Без да го опознае добре.
Ти, скъпа, сякаш носиш ухание
На зимен сняг и на лятно море.
Аз искам да те призова, когато си далече,
Аз ще мога да умра, едва когато те няма вече.
Аз искам да усетя топлите ти или студени ръце,
Без значение дали си от лед или идваш от топлото море.

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 3 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...