3.01.2005 г., 20:21

Животът е театър

6.1K 0 11

Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.

Едни се раждат за главната роля,
другите ги поглъща тълпата,
която запълва сцената гола
дори извън обсега на светлината.

Понякога фалшив е главният герой
и рeпликите си изопачава.
Неведение поднася на публиката той,
а заблудените тълпи го обожават.

Ако смърта прегърне този наш "артист",
трагична развръзка, драма настояща.
А в същото време милиони статисти
поглъща бездната на сцената въртяща.

Те нямат стойност, те просто са тълпа
и да бяха личности, няма ги вече.
Страдат за тях мъже, жени, деца
и те на незнайна смърт обречени.

Това е животът, театър нескончаем,
в който неволно всички сме артисти
и винаги ще има велики, неизчерпаеми
и винаги ще си има статисти.


Посещавам това стихотворение на хилядите загинали от водната стихия в Азия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Борко! Радвам се, че споделяш моето мнение за тези пунктове от живота! Оскар - шамар, има рима
    Благодаря ти за комплимента, ще вземат да ми пораснат ушите! Пожеланията ти ги приемам и казвам - дано! До нови срещи!
  • Така си е Пепи, света е сцена- Едни получават Златни Оскари, а други звучни шамари!
    Имаш разностранно развити таланти... както казват 99% труд и 1% талант (един, един),но ако го нямаш си незавършен!!!
    Приятни пролетни сънища... вдъхновен сезон, година и живот!!!
    И да съм пропуснал нещо- утре ще се "видим"!
  • Прекрасно!!!
  • "Родим ли се, ставаме неволно артисти.
    Едни израстват велики, неизчерпаеми,
    а другите, остават до края си - статисти"
    -Страхотно! Само ако на последния стих махнеш това "си", ще се получи много по-добре според мен.
    Ето така:

    "Родим ли се, ставаме неволно артисти.
    Едни израстват велики, неизчерпаеми,
    а другите, до края остават статисти"
  • оказа се сериозно и съм изненадан
    замръзнах щом четях.. с ледени думи ледена реалност ме заля...
    много силно е!... браво за бистрата мисъл..

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...