Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 820
18 638
388 346
2 112 814
Предизвикателства
ВремепространствоПоезия 6Колко малко му трябва на човек, за да полети на крилете на Времето отвъд познатото Пространство, където в света на Въображенето е напълно естествено да се родят Възможности.Този път на sisidara (Сиси) - честита й победа в любовните безумия, се падна честта да предизвика възможностите ви да сътворите акростих, използвайки думата - тема на настоящия конкурс - ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО.Дерзайте и нека най-добрият спечели това "пътуване"! |
||
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 5 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 2 |
| Хлябът - сила за живот | Проза | 8 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
| А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) | Поезия | 23 |
Предложения
Amarga es tu ausencia-el llanto Горчи отсъствието ти - сълза,
que desde hace años se despida. с която от години се сбогувам.
Es vana y duele la esperanza Боли несбъднатата мисъл за
que el tiempo cure todas las heridas. това, че времето скръбта лекува. ...
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си ...
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
И всичко, дето исках да ти кажа,
кодирах във звездите, премълчах...
Излъгах себе си, че не е важно.
След думичката сбогом станах студ. ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
