Предложения

Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
224

Разплитане на тишините

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
5.8K 58 78

Истини

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...
112

Stato d'animo

...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.
5.4K 17 34

* * *

Мъгла обсебва моята душа
Която беше сполетена от Любовта.
Не беше споделена.
Но беше истинска.
От моето сърце. ...
204

Още произведения