Изборът
Отдавна планувам да приключа със себе си. Казвам си, нито
по-млада ще стана, нито по-здрава, нито-по красива. Проблеми създавам. За писател не ставам. Е, има един, на когото ще липсвам. Но ще ме преболедува. Ще срещне друга. Тя ще го усмихва. Може пък да е по-щастлив! Знае ли някой?
Но как да го направя? Не ме оставят сама нито за миг. Сякаш усещат, че съм намислила нeщо.
Първо реших да пробвам с хапчета, смесени с алкохол, марков разбира се. Като ще се мре, поне да е с качествено питие.
Хапчетата ли бяха малко или алкохолът фалшив, май само се напих. Жалка картинка.
Следващият път реших на вените да си посегна. И нали съм естет, изкъпах се, гримирах се, облякох си най-хубавите дрехи, потопих се в облак любим парфюм. Написах си последната воля, която гласеше: Само някой от вас да сложи черно и да се тръшка от рев, ще дойда в съня му (това го мога), като страшен кошмар.
Пускам си хубава музика, нали атмосфера трябва да създам.
Такъв карък съм, да ми се падне тъп нож. Боли много, не пробвайте!
Мислих да се хвърля от вълнолома. Но и това не става. Отлична плувкиня съм. То не било лесна работа човек да свърши със себе си.
И ето ме! Качила съм се на парапета на моста и се готвя да полетя. Сега вече ще се получи. От това няма кой да ме спаси. Високо е. Страх ме е, дори много. Умирам, само като погледна надолу.
Най-после изборът ще бъде мой. И тъкмо се подготвям психически, духна от някъде вятър. Не какъв да е, а оня същия от разказа "Ревност" на Eliboto. Не просто духна, направо ме отнесе. Докато летях надолу, не ми мина целия живот като на лента. Само изпитвах силен гняв,че за пореден път някой друг ми отне избора.
Свободно падане. Косата ми почти облиза тъмните води и бънджи ластика ме изстреля бясно нагоре. Адреналинът си го биваше. Чувствах се по- жива от когато и да било. Така съм се нахилила. Този скок ще го пробвам пак.
П.П. Това трябваше да е мрачна проза, но излезе друго. Може би драмите сами си ги измисляме. Зависи от кой ъгъл гледаме, дали сме позитивни, дали сме влюбени. Това, последното, движи света. Важното е да имаш избор, добър, лош, ти да решаваш, не друг.
© Дани Сулакова Всички права запазени
