Протягайки ръка...
Протягам днес ръка!
През жадните ми пръсти вятърът изтича,
в дланта ми слънчев лъч се плъзга по чертите,
здрависвам утринта...
Отново се опитвам
по слънчева рисунка, деня да предузная,
отвъд света на видното все търся и мечтая,
безспирно, ненаситно...
По пътя си се взирам,
в минаващите погледи копнея да проникна,
да пусна от дланта ми лъча златист да литне,
доброто да подири...
Сърцата са студени,
от страх закоравели... от страх да не обичат,
защото крият рани и белези предишни
от обич и раздели...
И аз съм скрила в мене,
болящи стари рани... ала не се страхувам,
и знам, че всяка утрин, на която се любувам,
от Бог ми е дарена...
© Дидислава Всички права запазени
