А всъщност сменям прошка за вина
И търся път, а всъщност искам прошка
за профучалите забрани край ушите ми.
Играх комар с мишените на злото
и всичките посоки преградих...
И търся истини, а всъщност искам прошка
за всичките изречени лъжи,
които ме покриха като кожа
от черни ивици по белите ми дни.
И търся вяра, неповярвала на никого,
а всъщност искам прошка за това,
че молех Бог да спусне милостиня
в ръцете, непознали щедростта...
И търся себе си, откакто се познавам,
а всъщност сменям прошка за вина.
Дано приятелите, дето ми останаха
намерят сили, за да ми простят...
И търся слънцето, а всъщност търся прошка,
че в сянката надеждите посях.
Без капка жал ме прекоси животът.
Прости ми, Господи, че оцелях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Съжалявам,че чак сега прочетох стихотворението, Дочи!Прегръдки!
