А всъщност сменям прошка за вина
И търся път, а всъщност искам прошка
за профучалите забрани край ушите ми.
Играх комар с мишените на злото
и всичките посоки преградих...
И търся истини, а всъщност искам прошка
за всичките изречени лъжи,
които ме покриха като кожа
от черни ивици по белите ми дни.
И търся вяра, неповярвала на никого,
а всъщност искам прошка за това,
че молех Бог да спусне милостиня
в ръцете, непознали щедростта...
И търся себе си, откакто се познавам,
а всъщност сменям прошка за вина.
Дано приятелите, дето ми останаха
намерят сили, за да ми простят...
И търся слънцето, а всъщност търся прошка,
че в сянката надеждите посях.
Без капка жал ме прекоси животът.
Прости ми, Господи, че оцелях...
© Дочка Василева Всички права запазени
Съжалявам,че чак сега прочетох стихотворението, Дочи!Прегръдки!
