Играем шах - на четири ръце.
Любов без страст и място за измама.
Царицата, избрала своя офицер -
крои надежди да останат двама…
Рокада след рокада - далеч от всеки мат.
По пианото на чувствата върви пътечката на коня.
Черно – бяло, бяло – черно, завладяваща игра,
диез несъвършен, под ласките мажорни на короната.
© Красимир Чернев Всички права запазени
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Страхотен стих, Краси. Благодаря ти!