Усмихвам се от жертвената клада
Усмихвам се, от жертвената клада,
под мене бавно огънят гори,
небето уж е ясно, а пък вятър
разпръсва жупел, прах...пращи.
Едно врабче отсреща на дървото,
се топли от разпръснати искри.
Народ се е събрал да гледа...цъка,
а огънят гори, гори.........
Искрите се превръщат в диаманти,
жаравата във слънчеви лъчи,
народът изумено гледа,
а пък врабчето си седи.
Палачът маската си сваля,
поглежда ме очи в очи,
ръцете си ми той подава
и ме отвежда там встрани.
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени
Поздрави!
