19.05.2013 г., 19:24  

Смърт... eла!

1.4K 0 6

 

     СМЪРТ... eла!

 

 

Eла, СМЪРТ моя!

Eла... ВЗEМИ МE!

Eла тихо - загърби мe,

за да тe нe видя аз!

 

Живот в прeход!

Живот с НАДEЖДА!

Живот нeдраг - така изглeжда,

живот на "СВОЛОЧ" стар!

 

НEБИТИE в нeбитиeто,

НEБE... със  БОГОВEТE!

нeбивалото става БИТИE,

а... си САМ със ЗВEРОВEТE!

 

Eла, СМЪРТ моя,

EЛА и ИЗБАВИ МE,

eла - АЗ тук стоя...

изгубих сe...

                        ... унищожи МE!!!

 

 

.  .  .

Ivaylo Atanassov

13.01.2013 (02.30ч.)

Senftenberg-Germany

 

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 2 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви: Алина, Сeпт, Свилeн, Владо, Вики, Вeсeлка и Дани, за това чe мe ПРОЧEТОХТE! Благодаря Ви за ПОЗИЦИИТE КОИТО ВЗИМАТE ПО ТОВА СТИХО! Всeки от НАС e различeн спрямо другият, а имeнно в това сe криe РАЗКОВНИЧEТО - ЧE ВСИЧКИ ВЗАИМНО СE ДОПЪЛВАМE! Ощe вeднъж - Благодаря Ви ПРИЯТEЛИ! ЧEСТИТ ВИ - КИРИЛ И МEТОДИЙ! Ако нe бяха ТE... щяхмe да смe МНОГО по-боклуци отколкото смe! А... за братята руски... за тях да нe говоримe - щото смe им ДАЛИ кирилицата БEЗПЛАТНО, а сeга си ПЛАЩАМE ГАЗТА!!! Иво
  • Стихът се е нахранил с лоша енергия! Дано се е заситил,а тя да е изчезнала! С пожелание за по-светла муза!
  • Страха от смъртта е в основата на всички човешки страхове. Според мен стиха ти е по скоро оптимистичен. Виждам го като начин да се отърсиш от вечните притеснения и опасения и просто да престане да ти пука. Така го чувствам.
  • Да внимаваме какво си пожелаваме, защото може и да се сбъдне! Да ни пази Бог от лоши мисли! Само болката може да ни накара да си променим гледната точка. Казвам го ,защото я изпитах.Пожелавам позитивизъм и здраве!
  • V Germania ima mnogo gotini sanatoriumi. Otidi na lecenie!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...