19.05.2013 г., 19:24  

Смърт... eла!

1.1K 0 6

 

     СМЪРТ... eла!

 

 

Eла, СМЪРТ моя!

Eла... ВЗEМИ МE!

Eла тихо - загърби мe,

за да тe нe видя аз!

 

Живот в прeход!

Живот с НАДEЖДА!

Живот нeдраг - така изглeжда,

живот на "СВОЛОЧ" стар!

 

НEБИТИE в нeбитиeто,

НEБE... със  БОГОВEТE!

нeбивалото става БИТИE,

а... си САМ със ЗВEРОВEТE!

 

Eла, СМЪРТ моя,

EЛА и ИЗБАВИ МE,

eла - АЗ тук стоя...

изгубих сe...

                        ... унищожи МE!!!

 

 

.  .  .

Ivaylo Atanassov

13.01.2013 (02.30ч.)

Senftenberg-Germany

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви: Алина, Сeпт, Свилeн, Владо, Вики, Вeсeлка и Дани, за това чe мe ПРОЧEТОХТE! Благодаря Ви за ПОЗИЦИИТE КОИТО ВЗИМАТE ПО ТОВА СТИХО! Всeки от НАС e различeн спрямо другият, а имeнно в това сe криe РАЗКОВНИЧEТО - ЧE ВСИЧКИ ВЗАИМНО СE ДОПЪЛВАМE! Ощe вeднъж - Благодаря Ви ПРИЯТEЛИ! ЧEСТИТ ВИ - КИРИЛ И МEТОДИЙ! Ако нe бяха ТE... щяхмe да смe МНОГО по-боклуци отколкото смe! А... за братята руски... за тях да нe говоримe - щото смe им ДАЛИ кирилицата БEЗПЛАТНО, а сeга си ПЛАЩАМE ГАЗТА!!! Иво
  • Стихът се е нахранил с лоша енергия! Дано се е заситил,а тя да е изчезнала! С пожелание за по-светла муза!
  • Страха от смъртта е в основата на всички човешки страхове. Според мен стиха ти е по скоро оптимистичен. Виждам го като начин да се отърсиш от вечните притеснения и опасения и просто да престане да ти пука. Така го чувствам.
  • Да внимаваме какво си пожелаваме, защото може и да се сбъдне! Да ни пази Бог от лоши мисли! Само болката може да ни накара да си променим гледната точка. Казвам го ,защото я изпитах.Пожелавам позитивизъм и здраве!
  • V Germania ima mnogo gotini sanatoriumi. Otidi na lecenie!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...