Пясък
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева Всички права запазени
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...