13.06.2013 г., 12:37  

Пясък

5.0 (11)
1.8K 0 22

 

 

Пропука се

наивният стъклен

часовник.

Разсипа се времето,

недочакало

посока и смисъл.

И е пясък

душата ми -

стар, изгребан

до дъното солник...

И мълча... И боли...

Боли като истина...

 

 

 

 

 

 

© Светла Илиева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 18 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...