Пясък
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева Всички права запазени
13.06.2013 г., 12:37
Коментари
Коментари
-
Съвсем ме пристрасти към поезията си!
И знаеш ли какво? Един ден ще те заведа на Солницата в Провадия.
Сол ще ти взема, да си имаш за цял живот! -
-
-
-
Избор на редактора
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Апостоле!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Жените на България
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разпродажба на спомени
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
