Пясък
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало
посока и смисъл.
И е пясък
душата ми -
стар, изгребан
до дъното солник...
И мълча... И боли...
Боли като истина...
© Светла Илиева Всички права запазени
13.06.2013 г., 12:37
Коментари
Коментари
-
Съвсем ме пристрасти към поезията си!
И знаеш ли какво? Един ден ще те заведа на Солницата в Провадия.
Сол ще ти взема, да си имаш за цял живот! -
-
-
-
Избор на редактора
Жените на България
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Апостоле!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Любовта си отива в неделя. По здрач.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
