Морето в мен

Поезия » Любовна

958 0 5

Благодаря на Надежда Кръстева (lamerdansmoi). Получих вдъхновиение от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=302835

Морето в мен е прекалено тихо,

не го люлеят бури и цунами.

И бисерите в него се стаиха,

потънали в надежди неразбрани.

Морето в мен индигово се плиска,

крещи тревожно с гларусови ноти.

Самотно е, отчаяно е... Иска

да промени на някого живота.

Вълните му полека се разбиват,

облизват кротко пясъчните дюни.

Отблясъците потъмняват в сиво.

Тъжат за неизречените думи.

От водорасли е изплетен мрака.

Сълзùте ми са всъщност бяла пяна.

Морето в мен не спира да те чака,

макар отдавна тебе да те няма.

Коментари

djudjii (Жанет Велкова)

Еее, и трите ме настроихте едно такова лирично...
Айде и аз благодаря
Хубаво!
beti

Харесва ми...
Довереница (Дочка Василева)

Прекрасно като образи и думи,
морето е за всекиго различно.
Вълните му когото развълнуват
сърцето му за цял живот обричат
на гмуркане към дъното на тайните,
на състезателно препускане след кораба,
на взиране със трепетно очакване
към синия безкрай на хоризонта...

И аз благодаря за вдъхновението момичета
lamerdansmoi (Хах)

.... не знам какво да кажа.... БЛАГОДАРЯ на теб за вълнуващия стих! Докосна ме дълбоко. И благодаря, че често ти ме вдъхновяваш!
iliavalchev (Илия Вълчев)

Много силно вдъхновение!