Морето в мен
Благодаря на Надежда Кръстева (lamerdansmoi). Получих вдъхновиение от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=302835
Морето в мен е прекалено тихо,
не го люлеят бури и цунами.
И бисерите в него се стаиха,
потънали в надежди неразбрани.
Морето в мен индигово се плиска,
крещи тревожно с гларусови ноти.
Самотно е, отчаяно е... Иска
да промени на някого живота.
Вълните му полека се разбиват,
облизват кротко пясъчните дюни.
Отблясъците потъмняват в сиво.
Тъжат за неизречените думи.
От водорасли е изплетен мрака.
Сълзùте ми са всъщност бяла пяна.
Морето в мен не спира да те чака,
макар отдавна тебе да те няма.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
