23.06.2013 г., 14:31

От татковите рамене

865 0 8

Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -

едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек

 и затова го взел със себе си...

Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".

 

Голям съм…

От татковите рамене

развявам българското знаме -

фар сред кипнало море

от хора и съдби.

А той,

суров и гневен,

не престава да крещи:

„Свобода,

чест,

достойнство!

Горд

и изправен бъди!“

Голям съм…

Чувам,

баща ми задъхан мълви:

„Гледай, сине

и приличен Човек

ти стани!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...