Кажи го пак
Повтори ми пак, че ме обичаш!
Кажи го пак! И пак! И пак! И пак!
Звънят звънчета - къде ли са? Не чувам.
Изкрещи го до звездите чак!
Аз искам да го чувам денонощно -
вместо вода и вместо сол и хляб.
"Обичам те!" ми стига за закуска.
"Обичам те!" ми стига за обяд.
Вълшебник ли си някакъв не зная,
но правиш с мене чудеса -
като никога в живота си мечтая
и не зная във кое небе летя!
И сгушени пред топлата камина
нещо тайно тихо ми шептиш.
Но от звънчетата... в ушите си не чувам.
Обичаш ме?!? Я пак ми го кажи!!
© Светла Илиева Всички права запазени
