24.11.2006 г., 21:39

Ако си мъж, бъди като Нептун@

2.3K 0 9

                 /да се чете с усмивка и... нищо против вас, мили мъже!/ ;)


Нептуне мой, ти Бог си на морето -
харем русалки сред вълни открил.
И всяка след завеса "нощ" очаква
чепик да си пред портата строил.



Със куп отрочета, година след година-
баща за пример в Черното море,
но в нощите - ах, в нощи сини
събуждаш страст за още по - добре.



Русалчените люспи фино смъкваш,
разголваш гръд до... дългите бедра.
Опашките им нежни се разтварят
и гмурваш се сред техните недра.



От мидите седефени открадваш
перлени, зрънцата на страстта.
Като принцеси са в обятията ти, и радваш-
раздал се страстно в плен на любовта.



И мигом с своя жезъл преобръщаш
представата за всеки земен мъж.
При себе си жените земни връщаш,
докоснеш ли ги с него сал веднъж.




Къде си ти, омайни ми Нептуне?
Все търся сред скали и дълбини
жезълът ти издръжлив. Но... май с бастуна
на "Бог" Горан ще съм до старини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какина шматка

    Гуш*
  • Изненадата е страхотна.Ах тези русалки-направо ги утепахме!Със стихове и вицове.
  • Аз пък не искам да съм русалка и Нептун не го искам!
    А стихът ти ме усмихна
  • Поздравления!!!След дългата работна седмица тези стихове ме заредиха с настроение за предстоящия уикенд-с тънко,но правдиво чувство за хумор си нарисувала образа на "нашите мили мъже"!!!
  • Ах този Нептун...
    Много поетеси въздишаха пред образа му май. Но никоя не се осмели да поиска телефона му...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...