18.07.2013 г., 17:51

Поезия в тъмната стая

740 0 6

 

                    Заглавие и идея от:

                  /otkrovenia.com/main.php?action=show&id=305714

                   Благодаря на (Калин Стайков) kalints

 

 

Под  пръстите зреят тръпчиви  идеи

и стихове сънни надничат.

Нахранват душата, за нещо копнеят

и може би някой обичат.

Светът е далече, пространството дреме,

тук даже сърцето е спряло.

А старото, мудно, ръждясало време

люлее в такт свойто махало.

Излишно е всичко, познато и тайно,

но лъч светлина е потребен.

Неясното явно е, кратко и знайно.

Свободният дух е обсебен

от сили, от страсти, от триста причини.

Луд моли се сам за отсрочка.

И ако болен от стих не загине,

ще сложи последната точка.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...