18.07.2013 г., 17:51

Поезия в тъмната стая

682 0 6

 

                    Заглавие и идея от:

                  /otkrovenia.com/main.php?action=show&id=305714

                   Благодаря на (Калин Стайков) kalints

 

 

Под  пръстите зреят тръпчиви  идеи

и стихове сънни надничат.

Нахранват душата, за нещо копнеят

и може би някой обичат.

Светът е далече, пространството дреме,

тук даже сърцето е спряло.

А старото, мудно, ръждясало време

люлее в такт свойто махало.

Излишно е всичко, познато и тайно,

но лъч светлина е потребен.

Неясното явно е, кратко и знайно.

Свободният дух е обсебен

от сили, от страсти, от триста причини.

Луд моли се сам за отсрочка.

И ако болен от стих не загине,

ще сложи последната точка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...