от топлия ирис на юли...
цъфти пак
синчецът във топлия ирис
на юли
с усещане странно и мило
че някой и нещо отново се връща
и нечии стъпки
светулчено светят в тревите
и пак нечий дъх
отдалеко
звездите в небето люлее...
а думите бели в глухарчета скрити
пак полъхът тих разпилява
от мен към тебе...
в очакване с трепет мигът прошумява
в милувката топла на юли
и с твоите устни
изписва по моите нежност
телата извайва горещи и мокри
и прясно сено пак в косите ми зрее
с дъха на любов...
пак събуден копнежът
разцъфва в очите ми с цвят
на синчец... саморасляк
от топлия ирис
на юли...
http://www.youtube.com/watch?v=cxYg3p9NTMs
музика - Priscilla Ahn - Dream
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Това е истинска поезия!!Всяка метафора е толкова различна и интересна!Във всяка дума има толкова смисъл и нежност!Накара ме да се усмихна!Благодаря и поздравления!БРАВО!!
