23.08.2013 г., 11:17

Момичето II

698 0 3

                              Реплика на „Момичето”, по коментар на

                             Краси Тенев (maistora)

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=306776

 

Момичето с усмихнато лице

насън все пее. Радва се на всеки.

Прегръща този свят със две ръце.

Познава най-потайните пътеки

 

към слънцето, към вятъра дори.

Усмихнато и под дъжда танцува.

Щастлив пожар в душата му гори.

Доволно е, че просто съществува

 

и разпилява щедро по света

искри любов, прашинки нежност синя.

Внезапна, неоткрита красота

оставя откъдето и да мине...

 

От обич свети вярното сърце.

С най-галените думи го наричай.

Момичето с усмихнато лице,

това съм аз - такава ме обичай.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...