28.11.2006 г., 13:49

Думи

1.2K 0 8



Думи – нежни и гальовни,

думи плахи, непромълвяни.

Думи – резки, дръзки, горди,

думи тежки като камъни.

Думи – огнени, стихийни,

думи празни, чак прозрачни.

Думи – зли или обични,

думи, думи неизказани…



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубаво си го казала...
  • В плен съм аз на думите красиви,
    що тук изливат се в този час!
    Поздрави, Ласка!
  • Те убиват и раждат, има сила в тях!
    хареса ми!
  • Днес за втори път намирам аналог на мое стихотворение, не мога да се стърпя да не го споделя
    "Думи...
    Ненужни...
    Носещи болка...
    Всички прегради разбиващи...
    Тежки огньове в сърцето разпалващи...
    Дълга война за надмощие водещи, с тишината...
    И често безстойностни ... друг път скъпоценни...
    Като фина омайна украса на същата таз тишина...
    Като хладни води, потушаващи същите тези огньове...
    Като плочи, изграждащи същите тези прегради...
    Утешаващи същата тази болка...
    Необходими...
    Думи..."
  • Голяма сила са думите!!!
    Много хубав стих, Ласка!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...