1.11.2013 г., 23:16

Писмо до татко

1.4K 1 10
1 мин за четене

Здравей, татко!

Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи те виждах и сърцето ми се късаше от безсилие, а как ми се искаше да те пипна...
Няма да забравя последните ти думи – „Пазете и гледайте майка си!" "Много си ми хубавичка, татко...!!!” 
Сега, тридесет години по–късно, много често ми се иска да те сънувам.Ти беше толкова усмихнат... Помниш ли как се шегуваше с мама?! Казваше ù: ”Когато си замина, ще идвам вечер, по тъмно и ще ти чукам по прозорците, да те плаша!” И се смееше с пълен глас, а очите ти грееха, като едни малки, кехлибарени слънца. Сега мама тъжно казва, че нито веднъж не си го направил. А тя чака, особено по празници. На всеки празник си остава у дома, слага масата за двама и чака. И сега продължава да го прави, не иска да я каним у дома.
Може би там, където си сега, е много хубаво, щом не се връщаш даже в нашите сънища... Ела, татенце, поне в един сън ела! Да видиш какви жени станахме със сестра ми. Какви големи и хубави мъже са внуците ти, които обичаше толкова много. Сега те разказват приказките, които ти им разказваше, на своите деца. А светът се промени, не това, което беше! Сега много малко деца четат и слушат приказки. Аз съм щастлива, че поне на това успях да науча момчетата, да обичат силно, да се развиват непрекъснато и да предават на децата си любовта към книгата и красивото. Твоята измислена приказка (и моя любима), за трите мечета вече се предава от баща на син.
Знам, усещам, че ме гледаш и пазиш.Ти си моят ангел–пазител! В миговете, когато ми е било най–трудно и съм се чудила кой път да хвана, сякаш усещах твоята ръка на челото си.Чувах и знаех какъв ще бъде твоят съвет и така вземах решения. И никога не сгреших. 
И въпреки всичко, липсваш ми! Ужасно ми липсваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...