2.11.2013 г., 12:48

Какъв ли е цветът на любовта?

1.9K 0 44

                                                   Не че има много връзка, но този коментар на
                                                              Дочето - Довереница ме провокира:
                                                        " ...цветът на щастието е лимоненожълт"
                             

 

 

Цветът на любовта ли? Може би,
прилича на снежинка полетяла.
На пуканка със къдрави вълни,
накацали по дрешката ù бяла.

 

А може би – на захарен памук,
на розова смешинка върху устни,
на гукането детско – сладък звук,
на Пинко, на балон от дъвка вкусна...

 

Дали пък не е бледа резеда?
Разлистено ухаеща на пролет.
Дали не е безкрайна синева?
Със облачета рошавки отгоре...

 

Цветът на любовта ли? В моя свят
е с топла кафеникава обвивка –
горчиво-сладък черен шоколад.
Разбрах го, щом очите му обикнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах стихчето!Любовта е със съдържание, без цвят- от нея пие целият свят!
  • Скоро не бях чела подобна прекрасност!Благодаря! :D
  • благодаря Ирина, Наде, Али
  • Хе хе много симпатично и пак по случайност съвпада с моя цвят на любовта. Четеш ли ме не знам, но ми палиш кръвчицата като дойда при теб
  • Ммм, сладичко...!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...