Потребители (95449) Поезия (164192) Проза (22662) Есета (6767) Публицистика (1188) Картини (12168) Фотографии (26435) Колажи (4032) Музика/Аудио (2398) Преводи (11105) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N315083
Автор vale5 (Валентин ) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеЧовекът, който разсмя Буда
Категорияпроза
ПодкатегорииХумористична, на Български език
Дата на публикуване04-12-2013г. 15:06 от toxin
Посещения254
Оценка 6,00 от 7 гласа
Коментари 8

шрифт
| + | - |

 

 

    Високи, руси и синеоки индийци няма. И този беше мургав, среден на ръст, с леко къдрава коса, големи черни очи и снежнобели зъби. Не, не беше индиец, макар много да приличаше, а някакъв чужденец от далечна страна, който говореше на неразбираем език.  Беше се адаптирал към местните условия, знаеше и тукашния език. Усмихнат и добре сложен, той излъчваше безгрижие и здраве, така характерни за младите хора. Често посещаваше един малък храм, където в поза лотос дремеше усмихнат Буда, оставяше малки подаръци, палеше свещ и отправяше молитви. Всъщност, не бяха молитви. Просто си говореше с божеството, като предполагаше, че е съвсем естествено то да знае всички езици.

- Много я харесвам, благородни, но тя не ми обръща внимание. Не мога да откъсна очи от нея, попивам извивките на тялото ù, усмивката ù, игривите ù очи, чувам гласа ù, искам да е моя и само моя, но тя минава край мен като покрай пън. Никакво внимание! Как да я впечатля, всевишни? Само да ме погледне...

     Вечерта Буда му се яви насън.

- Поднеси ù цветя!

- Направих го, благородни, но тя ги даде на козата.

- Хм. Тогава ù направи комплимент. Само не ù казвай, че има хубави очи! Това те изобщо не го чуват. Похвали това, което най-много харесваш!

 

     На другата нощ:

- Какво стана? - попита Буда.

- Похвалих я.

- Какво и каза?

- Че обожавам гънките от вътрешната страна на бедрата ù, онези, които отиват към дупенцето.

- Хм. Защо и каза точно това?

- Нали ти ми каза така?! Това и харесвам най-много!

- И тя?

- Нищо. Погледна ме.

- И това е нещо!

 

     В храма:

- Тя ме погледна, уважаеми, но като я видя си губя ума. Наистина мълча като пън и не знам какво да кажа.

 

     През нощта:

- Тя е обикновена жена. Не е божество. Няма значение какво ще и кажеш, защото няма да те чуе. Просто говори. - каза Буда.

 

     В храма:

- Говорих ù, Буда. Изпълних заръката ти!

 

     В съня:

- Какво ù каза? - попита Буда.

- Казах ù, че комбинацията от пурпурно и морско синьо е невероятна и много и отива. Казах ù, че има талийка на пчела и когато пристъпва, тялото ù се полюлява, като клонче подухвано от вятъра.

- А тя?

- Нищо. Усмихна се.

- И това е нещо.

 

     В храма:

-Тя ми се усмихна. И сега какво?

 

     В съня:

-Кажи ù, че е умна. Жените много обичат да чуват това!

 

     В храма:

- Казах, че е умна и обичам да я слушам как говори. Благодаря ти!

 

     В съня:

- А тя?

- Приказва около час.

- И това е нещо.

 

     В храма:

- Благодаря ти, Буда! Разхождахме се и не можахме да се наприказваме. Целунах я.

 

     През нощта:

- Щастлив съм, Буда!

- Подари ù нещо и тя ще е твоя!

- Ще ù подаря обички.

 

     На другата нощ:

- Какво стана? - попита Буда.

- Изпрасках я!

- Как я изпраска?!

- Е, как? Кама Сутра.

- И сега?

- Изгубих интерес.

- Така става. За какво са ти жени, любов и секс. Стани монах. Откажи се от плътското. Ще изпаднеш в нирвана, ще получиш просветление...

- Това е много скучно, възвишени!

- Не е скучно! Ще изпълняваш мисии... Божествено е!

- Искам да опитам всичко!

- Не искай това! Има неща, които е по-добре да не опитваш. Животът е страдание.

- Но аз го живея и искам да го изживея!

- Тогава се върни при момичето.

- Не мога!

- Защо?

- Харесвам друга.

- Е, това ми дойде в повечко! Имам си и друга работа! - каза Буда и изчезна.

 

     На другата нощ:

- Тя не е това, което си представях, Буда!

- Разбира се! Животът е илюзия.

- Ще заживея като всички и все ще очаквам да срещна най-прекрасната.

- Животът е илюзия. - каза Буда и отново изчезна.

 

     В храма:

- Ще бъда откровен, Буда! Страхувам се, че ако стана монах, някой ще ме изпраска отзад.

     Тук Буда не издържа, изду бузи, изпуфтя, затресе се и дълго се смя. Смееше се звънко и неудържимо. Смехът му се блъсна в стените, излезе през входа, обиколи храма и се върна обратно. Всички го чуха и коленичиха в молитви. Невъзмутимият, спокойният и уравновесен Буда се смееше. Нещо крайно неестествено.

- Момче, момче! Ти оскверни храма, Мен и цялата ни религия! Имаш късмет, че съм български ром, знам езика ти и разбирам от всичко!

- Ти си жив, ти говориш, мислех те за статуя! - заби глава в пода чужденецът.

- Жив съм. Ние, всъщност, сме трима. Близнаци сме и работим като Буда.

- Но ти се явяваше в съня ми?!

- Разбира се! Това ми е работата!

- Откога работиш тук?

- Вече пет години. Трудиме се с братята, защото в България е голяма мизерия. Желязото свърши, цветните метали също... Тук е добре. Правят ни дарения, има храна, оставят и монети...

- Значи имаш братя близнаци?!

- Разбира се! Работим на смени. Кой иначе ще издържи толкова време неподвижен?! Имаме си и естествени нужди...

- Вие сте едни преуспели роми! Радвам се за вас! А аз какво да правя?

- Върни се при момичето! То те чака. Ако пък искаш, стани монах. Ха-ха ха!

- Благодаря ти, премъдрий! Ще те послушам!

     Чужденецът се върна при жена си и заживя смирено.

 

 

 

 

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
zlati_ival (Златка Вълкова): 7-12-2013г. 18:23
тъжно ми стана от твоят разказ, независимо от веселият замисъл
suleimo (Дани Сулакова): 5-12-2013г. 20:35
Хасенчо от Максуда бачка като Буда
Вале, братята роми ще те възпеят, затова че ги "обожестви" в творба
Страшно ми хареса!
Поздрав от Многоръката Шива! Знам, че този бог е момченце, ама съм под прикритие
djudjii (Жанет Велкова): 5-12-2013г. 14:05
Пак си се изпраскал, дълбокомъдрений
Дет се вика, луд умора няма...
ЦелуФ.
eliboto (Ели Тодорова): 5-12-2013г. 13:02
Абе, този твой чуждоземец, да не е Коцето Калки /под прикритие/, само той може да е толкова досаден... изтормози горкият Буда и денем и нощем
Готино разказче, има какво да се прочете и между редовете
Calli (Дани Паскова): 5-12-2013г. 08:48
Как ти хрумват тия идеи... уникален талант- ама ти си го знаеш. Благодаря за усмивката, Вале.
sisi6571 (Светла ): 5-12-2013г. 00:10
Е те накрая всички там се връщат....къде ще идат ?????????
оле, ще умра от смях....
manipuliram (Манипулирам ): 4-12-2013г. 19:07
Жестоко!!! )).Пак ще го чета.Поздравления, Вале!
B (Виктор ): 4-12-2013г. 16:46
И така за смисъла на живота....

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 66