Пътуване към нищото
Живота се връща - изгубена гара в мъглата
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари,
тези горчиви минути, когато си давал по нещо
и като просяк, без гордост до края деня си изкарвал
с малка надежда под тъмния връх на небето.
Трудно е вече за бъдеще пак да мечтаеш
или да вярваш, че щастие там те очаква -
времето бавно превръща света в Огледало,
за да не мине случайно частица от тебе Оттатък!
Чакай нощта да развие кълбото до края,
мъртво е в нея, което си любил горещо,
Ад или Рай - все едно е какво ти остава,
те са еднакво далеч и встрани от сърцето.
Утре отново потегляш в посока обратна.
Върху летящите релси - навярно последен,
чезне Живота - изгубена гара в мъглата,
с поглед останал назад и в звездите прицелен...!
© Младен Мисана Всички права запазени
