горицаЗелена (Нели Димитрова)
24.01.2005 г., 16:05

Понякога

  Поезия
4.4K 0 37
От толкова срещи и погледи, хора,
усмивки, измени, наивни лъжи,
понякога чувстваш на тръпки умора,
понякога просто отляво тежи.
След хиляди погледи, хора и срещи,
остават браздите от тежки ръце.
Понякога остри ръце на нечестен,
понякога, топли, на искрен човек.
Угасва звезда и си тръгва приятел.
В очите мъгла, но усмихваш се ти.
Понякога точно, когато не трябва,
понякога просто, защото боли.
Отново сам срещнал очите на мрака,
повтаряш и име, и спомен, и стих…
Понякога просто така, да не чакаш,
понякога просто така, през сълзи.

1985г.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 23 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.8K 5.0

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.9K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 5.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 7.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 6.2K 5.0